Химическият състав на маслото е въведен и е споменато, че трансформаторното масло трябва да има химическа стабилност, а именно устойчивост на окисление и устойчивост на разлагане. Предишното изискване е включено в стандарта BS148, който определя граници за утайки и киселинни стойности, а процесът на разлагане на различни електрически изолационни масла е основно един и същ. Ето защо стандартът BS148 не определя индекса на разлагане на трансформаторното масло. Всъщност стандартът BS148 се опитва да определи две други химични свойства: едното е да гарантира липсата на малки количества вредни съединения, което може да се обясни с ниската начална киселинна стойност; Второ, не съдържа корозивна сяра.
1. Ефективност на устойчивост на флуориране
Увеличаването на утайката и киселинното число е свързано с процеса на окисление. Ранните технически разпоредби не осъзнаваха това, нито смятаха, че високите киселинни стойности биха имали вредни ефекти. BS148:1923 определя тест за антиоксидантна стабилност, който само ограничава образуването на утайки. Посочено е обаче, че киселинното число на новото масло може да достигне 2,0 mg (KOH)/g, което е четири пъти по-високо от киселинното число на бракуваното масло сега.
Текущият тест за окисление BS148 включва поставяне на 25 g маслена проба, съдържаща метална мед като ефективен катализатор за окисляване при 100 градуса C и пропускане на кислород за 164 часа. След това маслото се охлажда на тъмно в продължение на 1 час, разрежда се с n-хексан и се оставя да престои 24 часа. През този период ще се утаят по-дълбоко окислени продукти, които могат да бъдат отделени и претеглени. Останалият разтвор на n-хептан може да се използва за измерване на киселинното число. Комбинирането на тези две стойности може ефективно да определи окислителната стабилност на маслото.
2. Нова стойност на олеиновата киселина
Първоначалната киселинна стойност, известна още като захранваща киселинна стойност, е различна от киселинната стойност след изпитване за окисление. Някои хора вече вярват, че вече не е необходимо да се включва киселинно число като тестов елемент, тъй като в нормалния процес на рафиниране киселинното число може да бъде намалено до незначително ниво. Въпреки това, това наистина е тест за контрол на качеството, който може да докаже, че маслото не е замърсено. Техническите стандарти признават, че е трудно да се осигури абсолютно незамърсяване, но въпреки това те все още определят много ниска киселинна стойност от 0,03 mg (KOH)/g. Киселинните вещества могат да замърсят маслото, но не могат да бъдат точно определени. Те са между цикличните и органичните киселини, като първата присъства в нерафинирания суров петрол, а втората се генерира от окисление по време на процеса на рафиниране.
Следователно трябва да се обърне подходящо внимание на методите за количествено откриване на стойностите на олеиновата киселина. Повечето стандарти за изолационно масло използват милиграмите калиев хидроксид, необходими за неутрализиране на 1 g масло, за да представят киселинното число [mg (KOH)/g]. Основата за установяване на метода за изпитване на киселинното число е методът на неутрализационно титруване. По време на титруването се използва разтворител, способен да разтваря киселинните компоненти в маслото, а стандартен алкален разтвор се използва за неутрализационно титруване. BS2000 Част 1 уточнява, че крайната точка на титруване се обозначава чрез промяната на цвета на добавения индикатор. Този индикатор е органично вещество, което променя цвета си, когато се промени от киселинно към основно.
3. Тест за корозивна сяра
Понякога се нарича тест за обезцветяване на примеси на сяра и мед. BS148:1972 има по-строги разпоредби. Това включва потапяне и полиране на медни листове в масло при 140 градуса, поставянето им в азот за 19 часа и след това инспекция на медните листове. Ако медният лист изцяло или частично стане тъмносив, тъмнокафяв или черен, това означава, че маслото съдържа корозивна сяра. Предишната версия на дискусията по този въпрос беше, че модерните трансформатори влошават трансформаторното масло поради контакта на сярата с медта по време на работа. В действителност тази ситуация е наистина рядка. Въпреки това през 2000 г. появата на корозивна сяра причини повреди на трансформатора. По това време имаше множество доклади, показващи, че много повреди на трансформаторите са причинени от това, което наложи провеждането на-задълбочени изследвания и стриктни тестове за откриване на наличието на корозивна сяра в маслото.
4. Съдържание на влага
Въпреки че действителното съдържание на влага не може да представлява химическо свойство, общите химични тестове включват тестове за съдържание на влага. Разтворимостта на водата в трансформаторното масло е изключително ограничена. Има диапазон на разтворимост (30~80) * 10-6 при 20 градуса. Колкото по-високо е съдържанието на ароматни въглеводороди в маслото, толкова по-висока е разтворимостта във вода и колкото по-висока е температурата, толкова по-висока е разтворимостта.
Наличието на свободна вода може да намали електрическата якост на маслото. Когато водата се разтвори в масло, няма почти никаква вреда за маслото. В този случай изолационната хартия има голям афинитет към водата и когато влезе в контакт с масло и достигне равновесие с разтваряне във вода, съдържанието на влага в изолационната хартия е много по-високо от това в маслото. Следователно, основната цел за постигане на много ниско съдържание на вода в маслото е да се контролира съдържанието на вода в хартиената изолация.
Предишният тест за определяне на наличието на свободна вода в маслото беше да се чуе звук "хук, хок". Инжектирайте малко количество масло в плитка чаша и бързо я загрейте с слаб пламък. Целта е да се нагрее свободната вода над нейната точка на кипене, преди да се разтвори в горещо масло. Когато малки водни капчици се разширят във водна пара за миг, те издават звук „хук, хук“.
Версията от 1972 г. на BS148 за първи път предлага метода на Карл Фишер, който е описан подробно в BS2511. Този експеримент е много сложен, но някои хора твърдят, че неговата възпроизводимост може да достигне 2 * 10-6. Във версията от 1984 г. този метод все още се запазва, но приемливото ниво на експериментиране е леко намалено.
