Вече беше споменато във въведението. Преобразуването на напрежението между първата и втората намотка не е идеално. Първо, магнитният поток, генериран от първичната намотка, не преминава през първичната намотка равномерно, което дава реактивно съпротивление на утечка на трансформатора. Ранните дизайнери на трансформатори смятат, че реактивното съпротивление на утечка на трансформатора е недостатък. Тя трябва да бъде сведена до минимум, за да отговори на нормалните икономически ограничения. С разширяването и нарастващата сложност на електроцентралите и преносните системи, реактивното съпротивление на утечка или импедансът на практика постепенно се използва като полезен параметър за ограничаване на токовете на повреда, тъй като намотките на трансформатора също имат съпротивление. Импедансът на трансформатора обикновено се изразява като процент на спад на напрежението при ток на пълно натоварване, което е обичайният начин за дизайнерите на трансформатори за представяне на импеданса.
