1. Електрическа якост
BS148: Тестовете за електрическа якост, включени във всички технически спецификации на BS преди 1972 г., често се използват като основни тестове за изолационни среди - масло. Не е изненадващо, че един от най-ранните експериментални проекти е тестът за изолация. Въпреки това, това всъщност не е тест за електрическо качество на маслото, а само оценка на физическото състояние на маслото. Когато маслото е в състояние на първо ниво, то може да издържи много по-висока сила на полето от стандартните спецификации, но следи от примеси като влага и влакна, особено комбинацията от двете, значително ще намалят способността на маслото да издържа на електрически полета.
От самото начало на установяване на метода за изпитване, изпитването на електрическа якост включва прилагане на изпитвателно напрежение към проба от масло, съхранявана в контейнер, който след това се поставя в чаша със сферичен електрод с разстояние от 4 mm. Изисква се пробата от тестовото масло да издържи напрежението, определено за 1 mm, като се игнорира моменталното разреждане, което не причинява дъга. Стандартът за преминаване на теста е, че най-малко две от трите проби могат да поддържат състояние без разрушаване за 1 минута.
BS148:1972 предложи замяна на горния тест с измерване на пробивното напрежение на пробата, което продължи да се използва до 1984 г. В този експеримент маслото беше подложено на постоянно нарастващо AC напрежение, докато настъпи повреда. Пробивното напрежение е напрежението, достигнато при възникване на първата искра между електродите, независимо дали е преходна искра или цялостна повреда. Този експеримент се повтаря 6 пъти за една и съща чаша масло и средната стойност на 6-те напрежения на пробив се приема като електрическа якост на маслото. Разстоянието между електродите е 2,5 mm. Материалът на електрода може да бъде мед, месинг, бронз или неръждаема стомана, а двата електрода могат да бъдат направени в кръгла или сферична форма с диаметър 12,5-13 mm.
След напълване на електродната чаша с масло, напрежението трябва да се подаде за първи път възможно най-скоро. В маслото не трябва да има мехурчета и напрежението трябва да се приложи в рамките на 10 минути след впръскването на маслото. След всяко разбиване на маслената проба, чиста и суха стъклена пръчка трябва бавно да се разбърква между електродите. Но се опитайте да избягвате генерирането на мехурчета, доколкото е възможно. Останалите 5 експеримента бяха проведени чрез прилагане на напрежение 1 минута след изчезването на потенциалните мехурчета. Ако не може да се наблюдава изчезването на мехурчетата, е необходимо да се изчакат 5 минути преди да се започне следващият опит.
Минималното напрежение на пробив, определено във версията от 1972 г. на BS148, е по-ниско от предишните стандарти. Разбира се, това не е намаление на стандартите, а по-скоро поради използването на нови методи за изпитване, особено разстоянието между електродите е намалено от 4 mm на 2,5 mm.
2. Коефициент на диелектрични загуби и съпротивление
Коефициентът на диелектрични загуби (DDF) и съпротивлението са по-фундаментални параметри на електрическата ефективност от електрическата якост и са от най-голямо значение за проектантите на трансформатори за ултра{0}}високо напрежение.
Само BS148:1998 прави коефициента на диелектрични загуби задължителен тест, но той служи като индикатор за електрическа ефективност за масло (особено за старо масло); BS5730:2001 все още използва съпротивление като референтен индикатор за изолационно масло. Когато измервате коефициента на диелектрични загуби, напълнете специално изработена маслена чаша или кондензатор с масло вместо въздух като диелектрик на кондензатора. Свържете маслената чаша към подходяща AC мостова верига, в която диелектричните загуби се сравняват директно с диелектричните загуби на еталонен кондензатор с ниски загуби.
Използваната чаша за масло трябва да е здрава и с ниски загуби; Тя трябва да бъде лесна за почистване, разглобяване и смазване и да не променя значително позицията на електрода. Приложеното напрежение по време на периода на измерване трябва да бъде синусоидално. Измерването трябва да се проведе при температура от 90 градуса и сила на полето от 0,5-1,0kV/mm. В началото на експеримента температурата на вътрешния електрод трябва да бъде в рамките на ± 0,5 градуса от определената тестова температура. Когато се измерва съпротивлението на постоянен ток, напрежение от 550 V обикновено се прилага към маслената чаша и след това се измерва мрежовият ток между двата електрода. Запишете текущата стойност след прилагане на натиск за 1 минута. Електродът трябва да бъде изложен за 5 минути между измерването на фактора на диелектричните загуби и съпротивлението. Въз основа на показанията на измерванията при положителен и отрицателен поляритет, изчислете средното съпротивление. Инструментът, използван за измерване, трябва да може да измерва 10-11 A ток с по-добра точност.
